Живот под карантина: Разказ на завърнала се от Шотландия благоевградчанка

Екипът на редакцията направи детайлно проучване за това, какво следва, ако някой от Вас се завърне от чужбина и как точно протичат действията, както и детайли относно карантината у нас.

Разказът е на М. Д., публикуваме го без редакторска намеса:

От 25 Март премиерът на Великобритания въведе ограничения за пътуванията между градовете..По редица обстоятелства се наложи, аз да пътувам от Авимор/ Шотландия до Лондон/ Англия  да се прибера в България! Хванах първият влак на 27/03 отидох както обичайно по-рано, перонът беше празен, по таблата вече се обявяваше за отменени линии и инструкции, как да се справяме с пандемията..Моят влак за щастие дойде, не знам дали имаше хора, но моето купе беше празно..Имах около 8 спирки до Единбург приблизително 3 часа, така и човек при мен не се появи. Пристигнах в Единбург и първоначалната ми връзка беше отменена, малко се притесних, тъй като ако нямах влак до Лондон, изпусках полета си и всъщност нямаше и как да се върна в градчето от което дойдох…Хубаво, казах си не се паникьосвай , не е този момент ..Отидох до тоалетната, срещнах една лелка, чистачка, ей добрите излъчват вибрации.Притеснявах се за апаратурата, т.е батерията на телефоните.Жената ми даде стол до контакта, седнах и й разказах историята си, не ме можеше да ми помогне ама ей така да ми олекне.В 11 трябваше да е следващата връзка до Лондон-Алелуй, отвориха вратите на влака и се качих! Отдъхнах, направих селфи, видео както си му е реда, в купето имаше 2-3 човека..и така започна дългото пътуване! Докато влакът не спря 2 пъти за авария.. ех тогава пак почна моята истерия-ох какво ще правя, но освен да чаках където съм нямах избор! Едно китайче дойде с маска беше, рекакс  и то тръгнало към Лондон и съответно летище! Казах му това е влака, но чакаме не може да тръгнем има авария-той напред-назад тръшка се, още една дама му каза да се успокой или да излезе от влака и потърси друг транспорт, който в случая ще да е само такси! Така той почна да пита за такси, пак напред-назад… и не щеш ли влака бум тръгна! Алелуя, продължаваме напред! Часът е 16:50 пристигам в Лондон, хайде връзка до летището, това беше лесно и бързо..И в това сравнително малко летище, беше “пълно с българи” , нещо странно за мен, идваща от мъничко село от Шотландия където, от вида бях единствена..Нашенците бяха с маски, някой изнервени, други седящи и чакащи спокойно-всичко в летището беше затворено! Аз умряла за кафе- ах безценното ми къде си? Бях подранила и седнах естествено на разстояние, почнах да преглеждам техниката-имаше хора,  които знаят за приключението и хора,  като семейството ми нищонеподозиращи, че съм тръгнала да се прибирам вкъщи! Дойде време за проверките, изхвърлих храна и течности, които не мога да взема с мен! Отворих бордната карта от телефона, пред мен една жена видимо 50годишна,дъщеря й асистираше как въобще да постави бордната карта на устройството, което ще отвори вратичките към “departures”.Опитах да кажа на дъщерята, че ще й помогна, но тя беше с дете и бързаше каза на майка си да следва стрелките, аз след нея! Тя застана пред проверяващият той й каза да си постави вещите и ръчният багаж в съответните контейнери, но тя не разбра нищо и аз й провикнах какво да направи, наредих се до нея и й казах какво да прави.Не щеш ли аз продължих напред, но тя даде сигнал, а от моя страна искаха да прегледат куфара ми-видяли съмнително нещо( преса за коса) аз отварям куфаря в същото време жената я проверяват, разпитват-българи много, никой не се опита да помогне с превеждане, аз казах на момичето което гледаше бъркотията в моят куфар,че жената не разбира и трябва да й помогна!Те се съгласиха, отидох казах й да свали обувките и всичко беше наред-не даде втори сигнал .Проверяващите не питаха, защо жената е била така забързана, аз обясних че й е първи полет сама и не разбира и я е страх, че ще изпусне самолета! Уверих ги че ще я кача и наглеждам.Те ми благодариха.Питах я как се казва тя каза Ати, аз й казах моето име и й казах че ще й помогна до София, да не се притеснява!Тя милата, почна ах господ здраве да ти дава чедо, аз й казах дай боже на всеки! Седнахме да чакаме за изход на полета, бяхме си само българи..Сравнително всеки на групчки, не много дружелюбни ..аз като че този селски живот ме направи с всеки срещнат почвам разговор сякаш цял живот го знам..Или може би е били самота, кой знае! Дойде време и за номера на изхода, и всички уршш като по български! Аз казах на моята Ати да не бърза, ще минем и ще се качим, самолета няма да тръгне без нас…Така от една година имам проблеми със сухожилието на крака и трудно изкачвам и слизам стълби още повече с куфар в ръка, Ати също не е много подвижна..Зад нас нашите мили сънародници за къде бързат след като сме за един полет ..за един самолет?! Почнаха да казват на Ати хайде напред лелче, аз я дръпнах настрани и им дадох път да минат..просто не разбирам този наш манталитет, но както ще да е! Дойде време и се придвижваме към самолета, там същата блъсканица, все още не си обяснявам защо ?! Почнахме да се изтегляме за самолета и тъкмо да се качим, видяхме как една жена падна, прилоша й, извикаха линейка с две момичета се опитахме да преведем, но тя колабира и те си извикаха линейка..Слава Богу нямаше нищо обезпокоително, след това качиха и нея на борда! Като цяло имаше хора, но имаше и свободни седалки..така аз спазих дистанция, Ати зад мен, аз пред нея..

Закопчах я, и излетяхме!

Екипажът на самолета ни раздадоха кърпички за децинфекция на седалките – същите те бяха с маски и ръкавици! Известно време след излитането ни раздадоха декларации в които трябва да попълним лични данни, контакти и данни и съответното  деклариране,  14 дни под карантина! Написах моето, след което на Ати ..Споделих химикалчето с другарчето отпред ..след няколко минути младо момче с няколко паспорта ме помоли да му помогна тъй като е с близнаци! Той беше със съпруга или партньорка, не съм сигурна защо попитаха точно мен, но и така не ги попитах.Само казах давай да стане бързо! Всички сме наясно, че България представлява пъстра плетка от роми, помаци или турско общество! По имената който написах, бяха от от турски произход или поне имената ми звучаха така! Добро възпитано момче! Блсгодари ми, аз му казах, че няма за какво! Поздравих го за близначетата-много сладки, на три годинки!
Дойде време за кацане-успешно и ръкопляскане, аз от своя страна не ръкоплясках, според мен е длъжен да ни приземи живи и здрави и защо да му пляскам, че си е свършил работата..отнесох се.

Както и да е, дойде моето мъчително време- излизане от самолета, следваше само предна лява врата и поетапно, Ати пак се разбърза, казах й да не дава зор, че ще излезем! Ах забравих да споделя, има и все още джентълмени – един младеж предложи да ми качи куфара над седалката на качване, а друг младеж доброволно го свали. Все пак има и от този изчезващ вид? Два автобуса ни превозваха от самолета до терминала-според мен бяха твърде претъпкани, предвид дистанцията, която трябва да спазваме?! Както и да е, около час минахме през проверки-първо униформен полицай преглежда декларацията, ако нещо не е попълнено казва какво да допълниш, ако всичко е наред минаваш следващият етап, опашка за проверка на температурата- една дама която беше единствено с облекло и ръкавици,без маска – много красива иначе и господин с пълна екипировка и термометър в ръка! Всъщност ролята на красива жена бе да укротява всезнайковците-винаги има такива! След като преминеш през тях имаше предпоследна проверка, подписваш декларацията съобщаваш с какво ще пътуваш.. Там нещата бяха напрегнати-някои от пътниците не спазваха дистанция, или имаха проблеми с декларацията, с адреса който пребивават по лична карта и мястото което обявяват че ще бъдат в продължение на 14 дневната карантина! Лицата които попълваха тези данни бяха изнервени, но все пак бяха добронамерени! Пуснаха майки с деца първи, и все пак проявиха търпение с част от пътниците, които имаха проблеми с декларациите ( напускането или данните, които да впишат). Моята Ати беше срещу мен, телефона й звъня-транспорта й до селото в което живее много я напъваха и служителката, която вписваше нейните данни в смъмри два пъти да затвори телефона ..Така тя тръгна, аз бях на свои ред на “разпит” ..и загубих моята Ати! Моят разпит приключи и последна митническа проверка-оказа се,  че лицето от личната карта съответства и дойде време да подишам чист Софийски въздух, моят транспорт ме очакваше, потеглихме към родният град- два пъти патрул ни проверява, от къде и за къде отиваме, ние имахме декларация и нямахме проблем!
Общи взето бях възмутена от човещината на българина навън, независимо бял,черен или лилав ще си, нищо не струва ако подадеш ръка в трудност? Дали ще е било с чаша вода или качиш на самолет към вкъщи, или ще попълнил лист хартия?! Нека бъдем толерантни един към друг, да знам и по някога се възмущавам как България е представяна навън,но това зависи от всички нас! Ако всеки прави по едно малко добро, светът ще стане по-добро място! Между другото моята Ати е била да помага на дъщеря си в Лондон, гледала е детето й ..но тъй като и там настава криза и хората остават без работа, дъщерята на Ати не може да плаща и стаята на Ати и за това я изпраща в къщи.Всъщност на летището се чух с дъщерята на Ати да я уверя, че майка й ще е добре – толкова благословения изля върху мен, аз пожелах здраве на нея и всички ни! Единствено това е важно, да бъдем здрави и добри! Толерантни един към друг и към хората, които в момента работят извънредно, като всички тези служители по летищата, те го правят за нас! И те искат да бъдат с близките си, подложени на риск и в един момент срещат лица, които мрънкат, че някой се грижи за тях!

Pin It