WWF иска спиране на лифта до Седемте рилски езера

Седемте рилски езера загиват и само бързо и стриктно прилагане на закона може да им даде шанс за живот, алармира международната природозащитна организация WWF. Вече са нанесени много увреждания и расте броят на нарушенията, които налагат масовият, механизиран достъп до Езерата да бъде прекратен, заявяват от WWF.

Замърсяването на Езерата, водещо до тяхната еутрофикация или общо казано заблатяването им, е тежък екологичен проблем, за който отдавна алармират природозащитни организации. Проблемът е и във фокуса на дирекцията на Национален парк “Рила”. Еутрофикацията доказано е причинена от дългогодишното масово присъствие на хора в циркуса на Седемте рилски езера. В последните години условията за местната екосистема са допълнително влошени заради непрекъснато растящият човешки натиск, осигурен от лифта, прокаран до Езерата, както и от незаконните джипове-таксита, които качват желаещи да посетят мястото.

Според WWF реалните законови инструменти за решаването на проблема с човешкия натиск и контрола са следните:

1. Спиране на лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. То може да бъде извършено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ. Нарушението не е от сега – строителство на горната лифтова станция в границите на парка е извършено в нарушение на забраната за ново строителство в националните паркове по чл. 21, т. 1 от ЗЗТ.

2. Спиране на всички увреждащи парка дейности. Министърът на околната среда и водите може да спре проекта на парковата дирекция, експлоатацията на лифта от хижа „Пионерска“ до хижа „Рилски езера“, както и движението на всички превозни средства по пътя от “Пионерска” до границите на парка, с изключение на тези, използвани от държавни служби. Той може да направи това чрез акт за прилагане на административна принуда, на основание чл. 121, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие – при възникване на непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони или на части от тях. Разпоредбата на чл. 121 е транспозиция от Директивата за местообитания на ЕС, която осигурява безпрецедентно ниво на защита, държи сметка само за наличието на опасност от увреждане на защитена зона, без значение дали дейностите водещи до такова въздействие, се извършват във или извън териториалните граници на защитената зона, без значение какви актове за реализация на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения са издадени, дали те са законосъобразни, и прочие съображения от подобен характер.

3. Маркиране на пътеките за ползване в прилежащите територии на езерата само с боя, нанесена на камъни на определено разстояние един от друг по периферията на избраната пътека.

4. Засилен контрол при движението на посетителите по новомаркираните пътеки.

WWF припомня, че още в началото на юли 2020 г. сезира с посочените по-горе аргументи Върховна административна прокуратура и Окръжна прокуратура Кюстендил, като добави и аргументи за вероятни престъпления според Наказателния кодекс – противозаконно повреждане на защитена територия и местообитания в защитена зона. До този момент обаче няма никакъв отговор на сигнала на организацията, нито в публичното пространство има информация прокуратурата да е предприела някакви стъпки за търсене на наказателна или административна отговорност.

Pin It

Публикувай мнение