Настояват за незабавно спиране на добива на инертни материали от коритото на р. Струма край Благоевград

След сигнали до Обществен съвет -Благоевград бе направена проверка относно добива на инертни материали по поречието на река Струма край Благоевград.

По време на проверката е констатирано, че добива в региона е заел застрашителни размери, фирми добиват там където им попадне дори и извън терените на концесии и разрешителни. Такъв е примера с фирма „Агромах” на която са наложени санкции и съставени множество констативни протоколи най-вече в района на с.Бучино, което е отразено и в годишния доклад на Басейнова дирекция. Подобен е и друга фирма която добива в местността „Бистраците” и изобщо по цялото поречие на р.Струма (по данни от концесионните договори в района добива фирма „Бистрица” ЕООД).

struma_dobiv3Променено е трасето на течение на река Струма от моста на с.Зелен дол до моста на с.Покровник което по становище на екоексперти е пагубно за екоравновесието в района.

Подкопани са устоите на мостовете по р.Струма. Причината: -нарушеното речно корито от добива на инертни материали. Фирмите получават разрешително за добив, но последващия контрол явно не е достатъчен. Работи се на по-голяма дълбочина. Сваля се нивото на реките и така се подкопават устоите на мостовете. Това се оказа и официална причината за пропадането на моста над р.Струма при гр.Бобошево, а защо не и за моста при с.Рибник, община Петрич.

По официални данни нивото на р.Струма е спаднало с 2-3 метра именно заради добива на инертни материали!

Най-интересното, което е открито по време на проверката е, че в края на 2010г. по Натура 2000 е забранен добива на инертни материали от коритата на реките, но закона позволява на имащите до този момент разрешителни да ги подновяват и да продължават добива си от самите реки.

Относно взетото на вчерашната сесия на ОБС-Благоевград решение касаещо фирма “Агромах” за отдаване на концесия за добив на инертни материали при местността Полето в границите на община Благоевград, Обществен съвет ще настоява за отмяна на това решение пред всички възможни институции.

Обществен съвет -Благоевград настоява още и за създаване на пълен публичен регистър на всички разрешителни за ползване на воден обект с цел добив на баластра, изземане на наносни отложения и т.н. В регистъра ясно и точно да се посочват всички основни параметри, като носител на разрешителното с точно наименование, адрес, телефон за контакт, количества, срокове и други атрибути.

Незабавно изграждане на предвидените още през 2011г. 9 прага в басейна на р.Струма заради извършването на интензивен добив непосредствено след държавната граница с Р. Гърция, което също е причина за понижаване котата на речното дъно.

Към исканията си съвета ще внесе и няколко предложения за промяна в Закона за водите които да коригират така създалата се ситуация.

struma_dobiv2Експертно становище:

„Като естествен източник на пясък и чакъл, реките са обект на засилен интерес както от страна на производителите с регламентиран бизнес, така и от страна на фирми и физически лица, които извличат без каквото и да е разрешение. Въпреки предприеманите мерки, по всеобщо мнение нерегламентираният добив на инертни материали от реки представлява сериозен проблем от екологична и от икономическа гледна точка.

Съществуващата практика на безразборно извличане на инертни материали на неразрешени места и в количества, далеч превишаващи законово регламентираните, има значими отрицателни екологични и икономически ефекти.

На първо място, това е наличие на незаконен добив на инертни материали от реки.Незаконният добив на инертни материали се осъществява основно от два вида субекти-фирми,които извличат инертни материали от реките чрез издадено разрешително за ползване на воден обект съгласно Закона за водите и фирми, които работят изцяло на черния пазар, като към тази група се отнасят и физически лица, които извличат малки количества за лични цели.

По всеобщо мнение нерегламентираният добив, осъществяван от фирми с разрешителни нанася далеч по-големи екологични и икономически щети,поради това, че те разполагат с мащабна техника за извличане на големи количества инертни материали и контролът върху незаконно иззетите количества над определените в разрешителното е по-трудно осъществим.Тази теза се потвърждава и от данните на басейновите дирекции, според които най-често регистрираното нарушение е превишаване на количествата, посочени в разрешителното.

Голяма част от фирмите нямат изградена задължителната система, по която се следи добиваното количество.

Разпространена практика е също под формата на поддържане на проводимостта на речните легла да се извличат големи количества пясък и чакъл.

На второ място, институционалният капацитет и ефективността на контролната дейност се оценяват като недостатъчни. Не на последно място във връзка с ефективността на контрола стои и въпросът с вида и размера на санкциите,които контролните органи налагат. Сега налаганите санкции (глоби) се оценяват като напълно поносими и не представляват достатъчно силно препятствие за нарушения и незаконен добив. Основните екологични въздействия включват характеристиките на речните легла и биологичното разнообразие. Промяната в морфологията на реката води до деградация на речното легло не само на мястото на извличане, но и нагоре и надолу по течението й.Друг ефект е понижаване на нивото на подземните води.Неизбежният отрицателен ефект от това е дълготрайното дълбочинно обезводняване на земните масиви и понижаване на тяхното плодородие, както и снижаване на нивото на водата в кладенците.Що се касае до биологичното разнообразие, въздействията са както пряко засягане на видове и местообитания в речните корита, така и непряко повлияване на крайречни местообитания чрез промяна на водния режим.

Индиректните въздействия включват подриване на основите на мостове и на изградените защитни съоръжения и диги, повишено равнище на шум и прах, замърсяване на въздуха от интензивния трафик,естетически промени в ландшафта, унищожаване на земеделски площи и пътищата в близост до местата за добив.”

Pin It