Какво загуби Благоевград след продажбата на „Булгартабак“ – интервю с бившият изпълнителен директор на фабриката Димитър Димитров

За първи път честно и открито – за продажбата на „Булгартабак“ и хилядите работници, останали без работа. Какво загуби Благоевград и как отново да тръгне напред – интервю с бившият изпълнителен директор на благоевградската фабрика Димитър Димитров. Завръщане в политиката с мисъл за бъдещето!

„Благоевград БТ“ беше стожерът на икономиката в Благоевград“. С тези думи започва разговорът ни с бившият изпълнителен директор на благоевградската цигарена фабрика Димитър Димитров. Не съм сигурна какво виждам в очите му – гордост, тъга, носталгия… Или всичко накуп? Подготвила съм въпроси за работата му в холдинга, за продажбата и последвалото закриване на „Благоевград БТ“, за хората, останали без работа, за завръщането му в политиката като кандидат за общински съветник от Местна коалиция ЕНП (ЕНП СДС БДО), с водач Радослав Тасков. Разговорът обаче започва директно, без въпрос.

„Булгартабак холдинг“ беше една от най-големите и най-значимите компании в България, които допринасяха за растежа на печалбата на държавата. Трябва да се знае, че „Булгартабак“ формираше 22 % от бюджета на България и беше включена в списъка от търговски дружества, които са от значение за националната сигурност на страната ни. Тази продажба, която беше извършена за смешните за мен пари – 100 млн. евро, не допринесе с нищо. Независимо, че компанията мина в частни ръце и коментираме, че частникът работи повече от държавното предприятие, смисълът се преиначи, защото и печалбата, и социалните придобивки за работниците във фабриката започнаха да намаляват.

Мога да кажа, че средното производство в  благоевградската фабрика при непълна натовареност на машините беше по 55 до 60 тона цигари на ден. Имало е моменти, които само производствениците ги знаят, когато е трябвало да се произведе по-голямо количество, да се изпълни по-голяма поръчка и да се произведат повече цигари. Тогава машините се натоварваха на 100% – някъде около 65-75 тона на ден. Това означава, че печалбата, която носеше специално предприятието в Благоевград годишно, беше около 28,5 млн. лева, като таванът ни е бил 35 млн. лева печалба, плюс създаването на изнесено предприятие в град Полтава, Украйна, където създадохме нова фабрика за мека опаковка и тъкмо да започне да се развива тази фабрика, нещата тръгнаха на продажба и приключване.

Означава ли това, което казвате, че Вие като изпълнителен директор на предприятието в Благоевград и човек, който е работил там години наред, отчитате тази продажба като грешка?

Абсолютно! Защото по мое време проучване за покупка на холдинга правиха най-големите фирми в света. Това са „Филип Морис“, „Бритиш Американ Табако“, интерес имаше и от „Джи Ти Ай“ – японската корпорация, която тогава даваше около 800 млн. долара при положение, че доларът се търгуваше за 2,25 лв. А пък от „Филип Морис“ обиколиха всички фабрики и манипулации в страната и разучиха производството ни в детайли.

Трябва да се знае, че не само фабриката и машините във фабриката бяха съвременни и непрекъснато се подменяха с нови технологии, тъй като целта ни беше да не се спираме на едно място и постоянно да обновяваме наличния технически парк. Същото важи и за дейност „Манипулация“, където, по последна дума на технологиите в нашия отрасъл, беше създадена производствена линия за производство на тютюн. Това е един разлиствач който струваше някъде около 2 млн. долара който се ползва в големите манипулации в цял свят. А ние, понеже постоянно искахме да вървим напред, по време на една командировка в Турция така да се каже „откраднахме“ една тяхна технологична идея за производство на бали – „Балатонга“, при която балата с тютюн излиза, както кашонът с цигари. С ръбове по всички краища като от списание.  Идеята ми е, че разполагахме с модерни и изключително скъпи производствени технологии. За съжаление, част от тях събират прах и корозират в халетата на фабриката, останалите са в складовете в Айдарово.

И защо тогава не се продаде Холдингът, какъвто беше замисълът, на висока цена, а се продаде много по-късно, според мен на безценица, не мога или по-скоро не искам да си отговарям.

Всичко, което до сега ми казвате, е за ролята на „Булгартабак холдинг“ за икономиката на държавата. А какво беше значението на „Благоевград БТ“ за нашия град и цялата област?

Благоевградската фабрика беше на първо място в целия холдинг – от общо 9 фабрики и над 20 манипулации. „Благоевград БТ“ беше най-голямата фабрика на Балканския полуостров, с най-голяма печалба. Отличните ни производствени резултати, естествено даваха отражение върху работните заплати на заетите в предприятието, върху социалните придобивки и върху безброй спонсорства в най-различни аспекти на обществения живот на града и областта. На всяко тримесечие Управителният съвет на дружеството в Благоевград отпускаше по 100 000 лева за спонсорство. Помагали сме на училища, помагали сме на черкви, помагали сме на много болни хора със средства за лечение. Подпомагахме на Дома за деца и юноши в Благоевград, спортните клубове. С нашата подкрепа например благоевградските хандбалистки станаха шампиони на България и носители на купата, а таекуондистите ни за първи път станаха европейски и световни шампиони.

По отношение на самата общинска хазна и значението на „Благоевград БТ“ трябва да Ви кажа, че допреди да станем големи данъкоплатци и да започнем да прехвърляме парите в София, като големи данъкоплатци тримесечно предприятието плащаше данъците в община Благоевград. Ще дам само един пример – кмет беше г-н Паскалев и от общо 16 млн. лева бюджет на общината, 8,5 млн. лева идваха от цигарената.

1580 човека беше средносписъчният брой на работещите в „Благоевград БТ“ като 1 200 бяха във фабриката, останалите в дейност „Манипулация“. В тази дейност се работеше поне 6 месеца, като по тогавашното трудово законодателство беше позволено и ние го правехме, тези 6 месеца се признаваха за цяла година трудов стаж.

Отделно от работещите в благоевградската фабрика са хилядите производители на тютюн в нашата област и цяла България. 300 000 човека в цялата страна живееха и издържаха семействата си благодарение на тютюна – изкупуването на продукцията беше гарантирано, изплащаха се премии и тези пари стигаха за цяла година.

С други думи, поне 1500 семейства само в Благоевград са имали осигурена добре платена работа и добър стандарт на живот, благодарение на трудовите възнаграждения, които са получавали в цигарената фабрика?

Конкретно не мога да назова средната работна заплата, а това не е и необходимо. Но да, нивото на осигуреност беше над средното, защото колегите, които се пенсионираха – имам предвид среден работнически и управленски персонал, са на тавана на пенсиите и това е много важен показател. И колкото и нескромно да звучи, смятам, че аз също съм допринесъл това да е така и това ми носи удовлетворение, защото знам, че тези неактивни вече хора са осигурени и спокойни от това, което получават като пенсия.

А какво се случи с хората, които работеха в „Благоевград БТ“, след като тя беше продадена и в крайна сметка се стигна и до нейното затваряне?

Ето това ми беше най-голямата болка – хората, въпреки че по време на продажбата други бяха начело на предприятието в Благоевград. Най-голямата ми болка, защото без тях нямаше да постигнем нищо – независимо от машините и технологиите. За това и докато бях директор съм се стремял и смятам, че съм успявал, на първо място да поставям техните интереси – на тези, които работеха във фабриката. Обществена тайна е, че на всяко тримесечие давахме премии за постигнати резултати, отделно от заплатите. Но тук не става въпрос само за това. Социалната политика, която успяхме да развием в благоевградската фабрика, наистина беше отлична. Имахме две станции на планина, ремонитрани и обновени. Една станция закупих допълнително на морето, в Несебър, а имахме и място в къмпинг „Китен“, пак на морето. Все още, като срещна бивши колеги, говорим за отпуските там. Ваканциите на децата ни бяха в бунгалата на пясъка, с въдиците, с разходките по балкана. Страшни емоции и спомени за цял живот. В последствие и тези станции бяха продадени.

Отделно от това, за стола и магазина, които поддържахме в предприятието, взимахме продукти от първа ръка, от производители, без посредници и прекупвачи и затова и храната беше евтина. Заплащането в станциите също беше символично.

След продажбата, новият собственик на „Булгартабак холдинг“ реши най-напред да обедини заплатите и премиите. Така средното месечно възнаграждение на служителите стана по-високо, но с това им увеличиха и данъците и реално чистите пари, които получаваха хората, бяха по-малко. След като започнаха съкращенията на по 200, по 300 човека капацитетът на фабриката взе да намалява и съответно и останалите социални придобивки, които бяхме извоювали, тръгнаха надолу. Доколкото си спомням, с това което нашата фабрика в Благоевград произвеждаше като цигари, държахме 48% от пазара на България. Нелегалният внос беше около 2 % за „Булгартабак холдинг“. Така че, всеки сам може да си направи извода защо такова печелившо предприятие трябваше да бъде първо продадено, а след това съсипано.

А общината и кмета респективно можеха ли да направят нещо в посока да не се стигне до закриване на фабриката в Благоевград?

„Благоевград БТ“ вече беше частна, а частната собственост, както всички знаем, е неприкосновена. Няма как кметът да каже на собственика на една фирма ще имаш толкова работници и ще плащаш такива и такива заплати. Единственото, което може би беше пропуснато, е общината да повдигне обществения интерес към случващото се в Благоевград. Това бяха стотици хора, които остават без работа. 1 500 служители, всеки със семейство, деца, родители – поне 10 000 жители на Благоевград, които от следващия ден трябваше да мислят дали ще могат да си платят сметките, дали ще получат нови маратонки за училище, дали децата им отново ще им вземат необходимите лекарства. Смятам, че трябваше да се даде гласност на това, както се повдигат въпроси за заплатите на учители, полицаи, медицински сестри. Не знам какво и дали щеше да има някакъв продължителен резултат, но тези хора щяха да знаят, че не са сами, че имат подкрепа.

Сам казахте в началото на разговора ни, че „Благоевград БТ“ е била стожер на благоевградската икономика. Как виждате ситуацията в момента?

Напоследък много често се цитира статистиката, според която Благоевград е на последно място по доходи в страната. Да, това е факт, но и не съвсем. Първо и много важно е да отбележим, че тази статистика е на ниво област. За тези, които не знаят, Благоевградска област се състои от 14 общини, 13 от които са определени като селски райони. Няма как да сравняваме заплатите в Благоевград и Сатовча например, с цялото ми уважение към хората там и техния труд. Но населените места с по-ниски нива на заплатите също са част от тази статистика. Това първо. И второ, въпреки усилията на редица институции и държавни органи, делът на сивата икономика все още е много голям. Масово хората се осигуряват на 4 часа и се плащат данъци и осигуровки на тези ставки, а получават повече. Това обаче не трябва да ни успокоява. Даже напротив, трябва и може да се направи още много в посока осигуряване на работни места в Благоевград, а от там и повишаване на жизнения стандарт на населението. За мен това е най-важното, което трябва да направят следващите управници на града.

Привличането на инвеститори и разкриването на нови работни места е сред основните приоритети на всички кандидати за местна власт в Благоевград в момента.  Как обаче може да стане това? Изпълнимо ли е?

Напълно изпълнимо. Но с правилните хора, които всички ние трябва да изберем на 27 октомври. Тъй като самият аз в момента съм кандидат за общински съветник от Местна коалиция ЕНП (ЕНП СДС БДО), малко по-внимателно се вслушвам във всички политически послания и обещания, които ни заливат. И това, което избирателите трябва да знаят е, че не е достатъчно само да назовеш проблема, нужно е и да знаеш как да го решиш. А за това са необходими опит и знания. Може би ще прозвучи нескромно, но сам за себе си мога да кажа, че имам и знанията и опитът и това донякъде ме провокира отново да се включа в политиката. А опитът ми е не само като стопански ръководител. Знаете, аз бях и областен управител, бях и общински съветник в периода 2003-2007 г.

Независимо, че в Благоевград има 2 промишлени зони, през времето, което мина, те бяха неправилно регулирани и управлявани. Отделно от това, през едни по-далечни години те бяха разпродадени и разпарчетосани.  Ето защо, създаването на нова икономическа зона е крайно наложително. Нова зона, с необходимата инфраструктура, която да доведе инвеститора и да му покаже, че тази община го иска, че този, който иска да вложи парите си в нея и да даде работа на нейните жители, наистина е важен. Радвам се да чуя, че кметът Атанас Камбитов вече работи в тази посока и имаме уверение за подкрепа от страна на държавата за създаване на такава зона.

За финал, както сам казахте, последното ви участие в политиката е по време на служебния кабинет на Георги Близнашки като областен управител на Благоевград. Какво Ви накара след няколко години пауза отново да се включите в политиката на местно ниво?

На първо място това, че през последните няколко години в местната политика в Благоевград се появиха лица, на които мястото им изобщо не е там. Личното ми мнение е, че общинският съветник трябва да бъде интелигентен, образован, с авторитет. Освен това, поканата, която получих за участие в листата на Местна коалиция ЕНП (ЕНП СДС БДО), нямаше как да отхвърля. Знаете, че съм областен председател на СДС в Пиринско и беше немислимо да обърна гръб на синята идея. Но това не беше водещо в никакъв случай. Просто в тази листа са събрани личности, които Благоевград уважава, личности, които са дали толкова много за града и за жителите му. За мен беше въпрос на чест да се включа и да помогна на родния си град, с каквото мога, за да тръгне смело напред.

А номерът Ви в бюлетината?

Номер 68 е номерът на Местна коалиция ЕНП (ЕНП СДС БДО) в бюлетината за съветници, преференция 120. 

Предизборна публикация!
Купуването и продаването на гласове е престъпление

Pin It