Георги Първанов: Българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси - Blagoevgrad.eu

Георги Първанов: Българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси

ПП АБВ

Българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси от 1878 година до днес. Това заяви Георги Първанов, президент на Р България (2002-2012) в рамките на дискусията в Благоевград, организирана от ПП АБВ, под наслов „Илинден 2018 – исторически поуки и перспективи на отношенията в региона“, с участието на изявени общественици, историци и граждани. Първанов коментира, че първият компромис в тази посока е отказът от Санстефанска България.

„При Съединението ние се отказваме от идеята за едновременно присъединяване на Източна Румелия, Македония и Тракия. Присъединяваме само Източна Румелия. На следващата стъпка ние възприемаме идеята за автономия на Македония и Одринско, което е по-различно от онова, за което са се борили техните предшественици. В годините на войните вече отиваме съвсем в крайна мяра в своите компромиси, за да се стигне до признаването на Република Македония като самостоятелна държава – един компромис, който за мен е исторически и морално оправдан“.

Георги Първанов обаче е категоричен, че всички тези събития в общата ни история не означават, че в настоящето трябва да се мълчи – когато налице са нови условия и нови договорености, които засягат пряко България.

По въпроса за името на Южната ни съседка – Северна Македония – Първанов коментира, че „крие много подводни камъни“. Той е на мнение, че полемиката изобщо по македонския въпрос ще продължи до момента, в който в Скопие не признае, че македонската идея и държава е израснала от ствола на голямото българско дърво, на българската нация.

Pin It

One Comment - Write a Comment

  1. Ангел Делийски · Edit

    През 20 век „Македония” е чисто географско, а не етничеко понятие. Неговото възкресяване става през 1850 г. от гръцките националисти по асоциация с античната им история при лансиране на тяхната Мегали Идея за създаване на модерна гръцко говоряща държава в границите на старата Византия. Реалностите в средата на 19 век, обаче, са такива, че от векове доминиращ етнос в тази геграфска област е вече българският. Известно е, че нито във Византийската империя, нито в Първото и Второто Българско царство, нито в Османската империя някой някога е чувал или споменавал за съществуване по тези земи на „македонска” народност. Добре известно е също, че всички възрожденци и ВМРО деятели от този регион са с открито изразено българско самосъзнание и цялата им служебна и лична кореспонденция е написана на чист книжовен български език. Нещо повече, мнозинството от тях са български духовни будители и просветители, български учители,офицери и политици. Отчуждаването на Вардарските българи от вековните им български корени започва с попадането им през 1914 г. под сръбска власт, а преобразуването им в нова, несъществувала до тогава националност с книжовен език и писменост, различни от официалните български, се извършва през 1944 г.
    в рамките на бивша Югославия по разпореждане на Тито.
    Ето защо, ако днешната държава „Република Северна Македония” желае на дело добросъседки отношения с Република България и по-нататъшната й подкрепа за членство в ЕС, то тя е длъжна да официализира в своята история тези неоспорими факти.

Comments are closed.