Честита Баба Марта!

Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници – за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.

Днес имен ден празнуват: Марта, Мартина и Мартин.   

Навремето се е вярвало, че на 1 март студът влиза дълбоко под земята. Въпреки това, през месец март хората са били подготвени за резки промени във времето – от слънце до сняг и виелици. Този месец за тях е бил символ на пречистване, на новото начало и на едно ново раждане – Възкресението.

Според народната митология Баба Марта е била капризна и своенравна. Както се е смеела, така е можела и да заплаче. Грейвало е слънце и хората се подлъгвали да извеждат стадата на паша, а тя бързо напомняла за себе си, като изпращала студ и мраз, вследствие на които пастирите и стадата оставали вкаменени завинаги.

На всички е известен факта, че Баба Марта може лесно да се разсмее, но и лесно да се разплаче. Наричаме месец март “женски месец”, но според народните предания Март е бил мъж, който е имал две жени – едната млада и красива, а другата стара и грозновата. Когато погледнел първата, слънцето засиявало от радост, а когато се обърнел към втората – ставало студено и мъгливо.

Традиции и обичаи на 1 март

На 1 март стопанката на дома почиства къщата из основи и я подрежда красиво. Тя трябва да свети от чистота и да бъде готова за едно ново начало.

Мартениците са символ на здраве, дълголетие и плодородие, но по тях също може и да се гадае. Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първият щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден. Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искат да се избавят от всичко зло, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.

И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.

Символика на мартеницата

Като типичен български обреден символ, мартеницата се закичва за здраве, плодородие, изобилие и дълъг живот. Изработва се от памучни и вълнени конци, основно в бяло и червено, които са усукани. Белият цвят символизира чистотата, невинността и новото начало, радостта и красотата. Червеният цвят символизира огъня, изгряващото и залязващото слънце, победата и живота.

В някои части на България, мартениците се правят и в други цветове. В Родопите, например, те са многоцветни, а в Софийско основните цветове са синьо и червено. Синият цвят носи символиката за водата и небето, два от четирите основни елемента на Земята, а също така на божествената вечност и аристократичността. Зеленият цвят е знак за здраве, плодородие, възраждане и празничност.

Когато се изработва мартеницата, конецът задължително се усуква наляво. Според стари български традиции и обичаи, тя включва и различни символи, като черупки от охлюви за здраве и сила, мъниста против уроки и паричка за благополучие.

Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681).

Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.

Честита Баба Марта на всички. Да закичим себе си и приятелите си с мартеници – да прогоним лошотията и само добри неща да ни съпътстват. Да си пожелаем здраве, дълголетие и късмет. 

Pin It