ТУРИЗЪМ

Туризъм в Благоевград и региона

КВ. ВАРОША

Кварталът е построен през втората половина на 18-и век на левия бряг на река Благоевградска Бистрица от занаятчиите и търговците като българската махала на Горна Джумая, старото име на града. Кварталът е изграден от традиционните за възрожденската епоха дърво и камък и носи усещане за непреходността на българската история. През 80-те години на миналия век квартал Вароша е възстановен, за да придобие днешния автентичен архитектурен облик на сградите и улиците.

СКИ- ЦЕНТЪР БОДРОСТ

Развитието на ски-туризма в Благоевградска област е свързано с курорта Бодрост и местността Картала. Тук е изградена ски писта с дължина 2000 метра и денивелация 375 м, влек тип Помагалски с начална станция на 1400 метра надморска височина и горна станция на 1750 метра надморска височина, а също така и къс учебен влек (300 м). Съществува проект за удължаване на ски пистата до 3 500 метра и изграждането на дву-седалков лифт с дължина 2 800 м и капацитет 1 900 души/час. Планинският курорт Бодрост е изходен пункт за маршрути в Рила планина, които са добре маркирани и водят до национално известни природни обекти. На територията на общината се намират хижите “Македония” и “Чакалица”, които са собственост на Българския туристически съюз. Възможностите за еко-туризъм в областта се свързват и с резервата “Парангалица”, както и с цялостното природно богатство на Народен парк “Рила” и възможностите за комбинирани продукти с Пирин планина.

bodrost_ski_pista55

РЕЗЕРВАТ ПАРАНГАЛИЦА

Резерват “Парангалица” (1933 г.), част от националния резерват “Рила”, намира се в посока към ски писта “Картала, “Югозападна Рила,30 км североизточно от Благоевград. Площ 1 509 ха, надм. вис. 1 450 – 2 490 м; изцяло в обхвата на Народен парк “Рила”. Създаден да се запазят вековните естествени гори от смърч и единственото в България стадо от благородни елени. Установени са 289 вида висши растения (от тях 6 български ендемити, 30 балкански ендемити, 40 реликти и 6 защитени от Закона за защита на природата). От 1977 г. е включен в програмата “Човек и биосфера” към ЮНЕСКО. Изходен пункт – Благоевград, курортната местност Бодрост.

“Парангалица” е резерват от 1933 г. и е обявен само един ден след най-стария резерват в България – “Силкосия”. Името на резервата е древно и идва от гръцката дума “парангалос” означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила, на площ от 1509 хектара. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени по закона и включени в Червената книга на България. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

nacionalen-park-rila-portal20

СТОБСКИ ПИРАМИДИ

Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди. Стобските пирамиди се намират над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби.

През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.

От черквата до върха на пирамидите предстои приятна 40-минутна разходка, неподвластна на годишните сезони. Пред погледа се открива изключително красива гледка – високи конусовидни кули от земна пръст, понякога с височина 7-8 метра, образувани в резултат на вековна ерозия и изветряване, а отгоре – поставени като шапка или чадър – широки каменни блокове, наподобяващи плочести шапки върху огромни гъби. Пирамидите са изваяни в ръждиво обагрен, дебел до 40 м речно-ледников шлейф (споени с глина едрозърнести пясъци), натрупан в полите на планинския слой. Материалът е донесен от топещите се ледници, които някога са покривали високите части на Рила планина. Разнородният състав на пръстта и слабата спойка улесняват бързото рушене. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат.

РИЛСКИ МАНАСТИР

Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила. Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Една от експозициите в музея на манастира. Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно – затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина.

Rilski_Manastir_blagoevgrad.eu24_

СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Те са разположени стъпаловидно – вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.

Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.

В близкото минало стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група се е наричал Еди гьол, а езерата – Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните. Те са се казвали както следва: Сълзата-Баш гьол, Окото – Чанак гьол, Бъбрека – Кара гьол, Близнака – Чифте гьол, Трилистника – Средния гьол. Последните две езера – Рибното и Долното, не са имали самостоятелни имена.


ГРАД МЕЛНИК

melnik_ulica_hora17

РУПИТЕ

vanga-rupite-hram-sveta-petka105

САМУИЛОВАТА КРЕПОСТ

samuilovata_krepost_kluch_petrich501

Самуилова крепост eсредновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ, известен в миналото с името Куфалница. Построена е вероятно в периода 1009-1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.

Публикувай мнение

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.