Благоевград е разположен в подножието на Рила планина при изхода на р. Бистрица от планината, на 410 м надм. в. Освен бистрите води на реката важен градотворящ фактор са били още минералните извори и благоприятното съобщително средищно положение на града на пътищата от София за Солун, от Кюстендил за Разлог и от Благоевград за Делчево в република Македония.
Днешният град е наследник на старото тракийско селище Скиптопара, което ще рече пазарен град. За пръв път под името Горна Джумая /Горен Пазар/ се споменава в документ на Рилския манастир в 1502 г. като пазарище по Горна Струма, за разлика от Баракли Джумая на Долна Струма. През време на турското иго градът бил важна попътна крепост, която пазела пътищата по долината на р. Струма на юг и по р. Брегалница на запад. Тогава в града преобладавало турското население, което се изселва след Освобождението в 1912 г. През периода 1879-1912 г. поради граничните функции на града в него се концентрира много турска войска и за нуждите й се развива търговията и редица занаяти.
Преселват се много жители на околните села. Българското население се заселвало по левия бряг на р. Бистрица, а турското по по-неудобния десен бряг по терасите на р. Бистрица и наносния конус на притока й Сапунджидере. Българският квартал получил името Вароша. Подем в развитието на града настъпва след Първата световна война с разрастване на тютюнодобива, преработването му и търговията с тютюн и цигари. Построяват се нови тютюнови складове. Развива се дърводобивът и дървопреработването. Нараства броят на дъскорезниците, които в 1929 г. били 15. В 1924 г. в града е построена керамична фабрика за тухли и керемиди, откриват се и няколко обущарски работилници.
За нуждите на населението и предимно за износ в Германия се увеличава отглеждането на интензивни култури – тютюн, овощия и зеленчуци. Засилва се дърводобивът и дървообработването на базата на богатите рилски гори. Строи се шосеен път към Бистрица и Рила. Първата по модерна дървопреработвателна фабрика се построява в 1937 г. Строи се и водопровод от с. Бачиново. Изграждат се предприятия за преработка на мляко в масло, сирене, кашкавал, както и предприятия за преработка на месо.
Близката блатиста околност на града е развъдник на маларични комари много хора страдаха от тази лоша болест. Градът бавно нараства. През 1926 г. наброява 9384 ж. а през 1934 г. – 9977 ж. През 1950 г. градът е преименуван на Благоевград – от името на социалиста Димитър Благоев. През 1946 г. наброява 14 200 ж., през 1985 г. – 65 065 ж., а през 1992 г. – 71 343 ж. Тези данни подсказват.че Благоевград е един от най-преуспяващите български градове.
От занаятчийско-търговски център с тютюнови складове и дървопреработвателни работилници израства като важен промишлен център. Превес над всички промишлени отрасли има традиционното тютюнопреработване – ферментация и производство на цигари.. Ферментационният завод от 1954 г. и фабриката за цигари от 1962 г. са обединени в тютюневия комбинат “Пирин”. Годишно се преработват над 10 млн. кг тютюн, час от които се изпраща за цигарените фабрики в Пловдив, Хасково и Стара Загора. Производството на цигари в Благоевград е 10 млн. кг годишно. Дървопреработвателният завод “Димо Хаджидимов” произвежда главно шперплат. През 1962 г. бе пуснат в действие големият памукотекстилен комбинат “Гоце Делчев” с годишен капацитет 36 млн. м тъкани. Близо до р. Бистрица е месокомбинатът с кланица, колбасарски цех и хладилник. Застъпено е още производството на спиртни напитки, млечни изделия, бира и др.
Един от новите важни отрасли е машиностроенето. Първото предприятие е за високоговорители, микрофони, лингвистични кабинети. След него бе построен завод за измервателни инструменти и уреди – единствен в страната. След това завод за градивни елементи на съобщителната техника и най-новият завод за метални конструкции за радио – електронната промишленост.
Обувната промишленост е нов отрасъл в града. Заводът за обувки по италиански лиценз с наши лицеви телешки кожи произвежда спортни и туристически обувки. Промишлеността е съсредоточена в две зони. Първата около жп гарата, и втората южно от р. Бистрица, по пътя София-Солун-Атина. Благоевград е важна гара на жп линията София-Генерал Тодорово /клон за Петрич/Солун. Поддържат се автобусни връзки с много близки и далечни градове.
Благоевград израсна като голям център на наука и просвета. Тук е Югозападният българският университет, Американският университет, има драматичен театър, танцови ансамбли. Местоположението на града – близостта на Рила планина, лековитите минерални бани, благоприятстват развитието на стопанския туризъм. Градът е изходен пункт към Рилския манастир, а на юг към Мелник и Роженския манастир. Най-посещаваното място в близост до града е Бачиново в долината на р. Бистрица. По време на уикенда се посещава от близо 10 хил. души. На 20 км от града в Рила планина е местността Бодрост, тук има много почивни станции и удобства за отдих и почивка.
Благоевград се посещава от много гости от република Македония – Делчево, Щип, Скопие, Кочани. В квартал Вароша са възстановени много стари къщи. Между тях е родната къща на Георги Измирлиев-Македончето. На 35 км от града, в горното течение на р. Бистрица, е вековната гора Парангалица -един от най-ценните резервати у нас. През 1973 г. той бе обявен от ЮНЕСКО за биосфе-рен резерват.
През 2009 Благоевград спечели 5 място за най-добър град за живеене.
През 2010 Благоевград спечели 3 място за най-добър град за живеене.
Благоевград, достатъчно голям да побере всички ни и също толкова малък, че да стигнеш до всяка негова точка за 15 минути.
