Благоевград през годините

Благоевград е разположен в подножието на Рила планина при изхода на р. Бистрица от планината, на 410 м надм. в. Освен бистрите води на реката важен градотворящ фактор са били още минералните извори и благоприятното съобщително средищно положение на града на пътищата от София за Солун, от Кюстендил за Разлог и от Благоевград за Делчево в република Македония.

Днешният град е наследник на старото тракийско селище Скаптопара, което ще рече пазарен град. За пръв път под името Горна Джумая /Горен Пазар/ се споменава в документ на Рилския манастир в 1502 г. като пазарище по Горна Струма, за разлика от Баракли Джумая на Долна Струма. През време на турското иго градът бил важна попътна крепост, която пазела пътищата по долината на р. Струма на юг и по р. Брегалница на запад. Тогава в града преобладавало турското население, което се изселва след Освобождението в 1912 г. През периода 1879-1912 г. поради граничните функции на града в него се концентрира много турска войска и за нуждите й се развива търговията и редица занаяти.

Преселват се много жители на околните села. Българското население се заселвало по левия бряг на р. Бистрица, а турското по по-неудобния десен бряг по терасите на р. Бистрица и наносния конус на притока й Сапунджидере. Българският квартал получил името Вароша. Подем в развитието на града настъпва след Първата световна война с разрастване на тютюнодобива, преработването му и търговията с тютюн и цигари. Построяват се нови тютюнови складове. Развива се дърводобивът и дървопреработването. Нараства броят на дъскорезниците, които в 1929 г. били 15. В 1924 г. в града е построена керамична фабрика за тухли и керемиди, откриват се и няколко обущарски работилници.

За нуждите на населението и предимно за износ в Германия се увеличава отглеждането на интензивни култури – тютюн, овощия и зеленчуци. Засилва се дърводобивът и дървообработването на базата на богатите рилски гори. Строи се шосеен път към Бистрица и Рила. Първата по модерна дървопреработвателна фабрика се построява в 1937 г. Строи се и водопровод от с. Бачиново. Изграждат се предприятия за преработка на мляко в масло, сирене, кашкавал, както и предприятия за преработка на месо.

Градът бавно нараства. През 1926 г. наброява 9384 ж. а през 1934 г. – 9977 ж.

През 1950 г. градът е преименуван на Благоевград – от името на социалиста Димитър Благоев.

През 1946 г. наброява 14 200 ж., през 1985 г. – 65 065 ж., а през 1992 г. – 71 343 ж. Тези данни подсказват, че Благоевград е един от най-преуспяващите български градове.

От занаятчийско-търговски център с тютюнови складове и дървопреработвателни работилници израства като важен промишлен център. Превес над всички промишлени отрасли има традиционното тютюнопреработване – ферментация и производство на цигари.. Ферментационният завод от 1954 г. и фабриката за цигари от 1962 г. са обединени в тютюневия комбинат “Пирин”. Годишно се преработват над 10 млн. кг тютюн, час от които се изпраща за цигарените фабрики в Пловдив, Хасково и Стара Загора. Производството на цигари в Благоевград е 10 млн. кг годишно. Дървопреработвателният завод “Димо Хаджидимов” произвежда главно шперплат. През 1962 г. бе пуснат в действие големият памукотекстилен комбинат “Гоце Делчев” с годишен капацитет 36 млн. м тъкани. Близо до р. Бистрица е месокомбинатът с кланица, колбасарски цех и хладилник. Застъпено е още производството на спиртни напитки, млечни изделия, бира и др.

Един от новите важни отрасли е машиностроенето. Първото предприятие е за високоговорители, микрофони, лингвистични кабинети. След него бе построен завод за измервателни инструменти и уреди – единствен в страната. След това завод за градивни елементи на съобщителната техника и най-новият завод за метални конструкции за радио – електронната промишленост.

Обувната промишленост е нов отрасъл в града. Заводът за обувки по италиански лиценз с наши лицеви телешки кожи произвежда спортни и туристически обувки. Промишлеността е съсредоточена в две зони. Първата около жп гарата, и втората южно от р. Бистрица, по пътя София-Солун-Атина. Благоевград е важна гара на жп линията София-Генерал Тодорово /клон за Петрич/Солун. Поддържат се автобусни връзки с много близки и далечни градове.

През Благоевград тече река Бистрица -известна и като Благоевградска Бистрица (старо име Горноджумайска Бистрица), е река в България, Пиринска Македония, ляв приток на Струма. Бистрица извира под Голям Мечи връх в Рила и тече на запад през Югозападния дял на планината. Долината ?и служи за граница между Мечивръшкия и Цареввръшкия дял от юг, и Парангалишкия и Хърсовския дял от север. Реката минава през курортната местност Бодрост и село Бистрица, през Благоевград и се влива в Струма над квартал Струмско, като образува голям наносен конус. Дължината на реката е 41 километра, а средният наклон 33%. Основни притоци на Бистрица са левите Славова и Хърсовска река и десният Ковачица. Площта на водосборния басейн на реката е 234 квадратни километра, а средната надморска височина 1 370 метра. В реката има голяма разнообразие на рибни видове – балканска пъстърва, мряна, речен кефал

Благоевград се посещава от много гости от република Македония – Делчево, Щип, Скопие, Кочани. В квартал Вароша са възстановени много стари къщи. Между тях е родната къща на Георги Измирлиев-Македончето. На 35 км от града, в горното течение на р. Бистрица, е вековната гора Парангалица -един от най-ценните резервати у нас. През 1973 г. той бе обявен от ЮНЕСКО за биосфе-рен резерват.

В града има две многофункционални спортни зали, като втората, зала „Скаптопара“ в жк.Запад беше открита през 2007 година. Тя е с капацитет над 1000 седящи места и отговаря на всички изискванията на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол, а игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите.

Благоевград винаги е бил футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и редовно захранваща по-заможните клубове с футболисти. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството. След обединение между клубовете „Тича” и „Левски” през 1934 г. в Горна Джумая се ражда Спортен клуб Ботев. През 1937 г. СК Ботев (Горна Джумая) става областен първенец след победа над Македонска Слава с 2-1, а на 17 юни 1945 г. е преименуван на физкултурно дружество Македония. Три години по-късно той се присъединява към новоучреденото ФД Юлий Дерменджиев. През 1970 г. Ботев Благоевград приема името ДФС Пирин.

Най-успешен сезон за отбора в “А” група е през 1985 – 5 място. “Орлетата” са три пъти финалисти за Националната купа – 1981,1992 и 1994 г.. С други думи, голямото отличие още липсва. През сезон 2004/05 Пирин успява да си извоюва позиция в „А“ група, но с началото на новия сезон бива изхвърлен във “В” група заради задължения към НОИ. В годините между 2006-2008 година в Благоевград се заформят няколко клуба с наименование Пирин, като новосформираният ПФК Пирин Благоевград, който използва лиценза на разформирования ПФК Пирин 1922 и е мажоритарно ръководен от Николай Галчев, се състезава в Б а после и в А група. Отборът изхвърлен във В група също продължава съществуванието си в продължение на две години, подкрепен от група благоевградски бизнесмени – Г15, като успява да влезе в Б група.

В края на 2008 всички отбори, носещи името Пирин се обединяват, като обединеният отбор участва в „А“ група, а с квотата за Западната „Б“ група до края на сезона участва тимът на Пирин Банско, който домакинства на стадиона в Банско. Обединеният тим на Пирин е наследник на автентичния Пирин, който има над 20 сезона в елита на България. Клубът няма мажоритарен собственик, а е собственост на 17 бизнесмена. Няколко месеца след обединението клубът постига и първият си успех – класиране на финала за Купата на България. По пътя към финала Пирин елиминира грандовете ЦСКА и Левски.

Благоевград израсна като голям център на наука и просвета. Тук е Югозападният българският университет, Американският университет, има драматичен театър, танцови ансамбли. Местоположението на града – близостта на Рила планина, лековитите минерални бани, благоприятстват развитието на стопанския туризъм. Градът е изходен пункт към Рилския манастир, а на юг към Мелник и Роженския манастир. Най-посещаваното място в близост до града е парка Бачиново в долината на р. Бистрица. По дължината на 2.5 километровата алея са разположени заведения, детски площадки, “Аквапарк- Благоевград” и закритият басейн. В края на алеята се намира изкуствено направено езеро с дълбочина между 2-4 метра което се пълни с вода от река Бистрица. По време на уикенда се посещава от близо 10 хил. души.

През 2009 Благоевград спечели 5 място за най-добър град за живеене.
През 2010 Благоевград спечели 3 място за най-добър град за живеене.

Според преброяването на населението от 2011 година Благоевград е с население от 70 881 души.

Благоевград -ГРАДЪТ, В КОЙТО ИМА ВСИЧКО..

  Снимки: 2011-2012, Blagoevgrad.eu, Архив

Публикувай мнение

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.